3.07.2009 г., 23:58

Безкрайност

788 0 0

Толкова ми липсваш,

като силна буря

в горещи летни нощи...

Толкова си близо,

а сякаш си накрай света!

Дали да те помоля:

"Обясни ми!"

или да оставя очите да говорят?

А полето е самотно...

И ръжда не ражда капчица живот...

Слънчогледи тъжно свели са глава

към мократа земя

и не усещат ласката -

на слънчевия лъч сияйна мантия...

 

 

                                                                                             

                                                                                            За моята капчица живот!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...