Толкова ми липсваш,

като силна буря

в горещи летни нощи...

Толкова си близо,

а сякаш си накрай света!

Дали да те помоля:

"Обясни ми!"

или да оставя очите да говорят?

А полето е самотно...

И ръжда не ражда капчица живот...

Слънчогледи тъжно свели са глава

към мократа земя

и не усещат ласката -

на слънчевия лъч сияйна мантия...

                                                                                            За моята капчица живот!!!