Толкова ми липсваш,
като силна буря
в горещи летни нощи...
Толкова си близо,
а сякаш си накрай света!
Дали да те помоля:
"Обясни ми!"
или да оставя очите да говорят?
А полето е самотно...
И ръжда не ражда капчица живот...
Слънчогледи тъжно свели са глава
към мократа земя ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up