Безкрайност

Poetry

789 0 0

Толкова ми липсваш,

като силна буря

в горещи летни нощи...

Толкова си близо,

а сякаш си накрай света!

Дали да те помоля:

"Обясни ми!"

или да оставя очите да говорят?

А полето е самотно...

И ръжда не ражда капчица живот...

Слънчогледи тъжно свели са глава

към мократа земя

и не усещат ласката -

на слънчевия лъч сияйна мантия...

За моята капчица живот!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0