i2na (Инна)
145 1101
25.09.2009 г., 13:27 ч.  

Безкрайното кълбо 

  Поезия » Любовна
859 0 16

Очите ми понякога са стъклени

и Космосът е в малките им сфери.

Прегръщаш ме. До болка те прегръщам.

Телата ни се свързват. И разделят.

Днес мракът е дълбок и ароматен,

разцъфнал по терасата на хола.

И думите са меки. И мъхнати.

И смешни. Като гъдела на голо.

Заспивам по ръцете ти, увита

от златните конци на тишината.

Сънувам небосвода. И мечтите си.

И слънцето, което ме изчаква.

Не искам и да зная слабостта ти!

Не искам да разравям страховете.

Понякога очите ми са факли

и парещият огън ярко свети.

А тази нощ е смела и всесилна,

със златен отпечатък от луна.

На мен ми стига просто да те има...

в безкрайното кълбо на Любовта.

 

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??