Безкрайното кълбо
Очите ми понякога са стъклени
и Космосът е в малките им сфери.
Прегръщаш ме. До болка те прегръщам.
Телата ни се свързват. И разделят.
Днес мракът е дълбок и ароматен,
разцъфнал по терасата на хола.
И думите са меки. И мъхнати.
И смешни. Като гъдела на голо.
Заспивам по ръцете ти, увита
от златните конци на тишината.
Сънувам небосвода. И мечтите си.
И слънцето, което ме изчаква.
Не искам и да зная слабостта ти!
Не искам да разравям страховете.
Понякога очите ми са факли
и парещият огън ярко свети.
А тази нощ е смела и всесилна,
със златен отпечатък от луна.
На мен ми стига просто да те има...
в безкрайното кълбо на Любовта.
© Инна All rights reserved.
