Безкрая, който чувствам в теб…

Роди се в мисълта тази песен

и сърцата ни високо извиси.

Това, което чувствам към теб е

е нежност и страст в едно.

Със сърцето си отвори моето,

и душата си с моята съедини.

Очите си в твоите открих,
и ето, изпълних се с любов.

Родена съм за теб и ти за мен,
и за ръцете двамата вървим.
И докосваме небето с ръцете си,

на земята дори летим аз и ти.

В небесата съм щом ме целунеш,
по небето вървя, на земята летя.
В устните ти е въздухът, който дишам,

ударите на сърцето ти едно са с моите.

Като огън разпали ни тази любов,

 и ръцете ни в едно завинаги сля.

И изглежда тя така невероятна,

 за миг само отведе ни в приказка.

Нашето преди и сега очерта тя,
и перото ни даде да я изпълним.

Но ориса ни в безкрая да я пишем,

да стигнем началото и, а не края.

Вече не помним болките един друг,

отдаваме смисъл само мечтите си.

И нищо не може да се сравни с това,

с нещо толкова чисто и красиво...

Благодаря на времето за този урок,

че хубавите неща идват неканени.
В точното време и на точното място,

очаквани надълбоко в сърцата ни.

Любовта представяла съм си винаги

да надмине представите и мечтите ми.
Това е безкрая, който чувствам в теб –

Песента, която отеква в сърцето ми

Обичам те със тялото и с душата си,

Обичам те така, мое сладко момче!