Роди се в мисълта тази песен
и сърцата ни високо извиси.
Това, което чувствам към теб е
е нежност и страст в едно.
Със сърцето си отвори моето,
и душата си с моята съедини.
Очите си в твоите открих,
и ето, изпълних се с любов.
Родена съм за теб и ти за мен,
и за ръцете двамата вървим.
И докосваме небето с ръцете си,
на земята дори летим аз и ти.
В небесата съм щом ме целунеш,
по небето вървя, на земята летя.
В устните ти е въздухът, който дишам,
ударите на сърцето ти едно са с моите.
Като огън разпали ни тази любов,
и ръцете ни в едно завинаги сля.
И изглежда тя така невероятна,
за миг само отведе ни в приказка.
Нашето преди и сега очерта тя,
и перото ни даде да я изпълним.
Но ориса ни в безкрая да я пишем,
да стигнем началото и, а не края.
Вече не помним болките един друг,
отдаваме смисъл само мечтите си.
И нищо не може да се сравни с това,
с нещо толкова чисто и красиво...
Благодаря на времето за този урок,
че хубавите неща идват неканени.
В точното време и на точното място,
очаквани надълбоко в сърцата ни.
Любовта представяла съм си винаги
да надмине представите и мечтите ми.
Това е безкрая, който чувствам в теб –
Песента, която отеква в сърцето ми
Обичам те със тялото и с душата си,
Обичам те така, мое сладко момче!
© Лили Вълчева Всички права запазени