May 17, 2024, 11:56 AM

Безкрая, който чувствам в теб…

  Poetry » Love
611 1 0

Роди се в мисълта тази песен

и сърцата ни високо извиси.

Това, което чувствам към теб е

е нежност и страст в едно.


Със сърцето си отвори моето,

и душата си с моята съедини.

Очите си в твоите открих,
и ето, изпълних се с любов.


Родена съм за теб и ти за мен,
и за ръцете двамата вървим.
И докосваме небето с ръцете си,

на земята дори летим аз и ти.


В небесата съм щом ме целунеш,
по небето вървя, на земята летя.
В устните ти е въздухът, който дишам,

ударите на сърцето ти едно са с моите.


Като огън разпали ни тази любов,

 и ръцете ни в едно завинаги сля.

И изглежда тя така невероятна,

 за миг само отведе ни в приказка.


Нашето преди и сега очерта тя,
и перото ни даде да я изпълним.

Но ориса ни в безкрая да я пишем,

да стигнем началото и, а не края.


Вече не помним болките един друг,

отдаваме смисъл само мечтите си.

И нищо не може да се сравни с това,

с нещо толкова чисто и красиво...


Благодаря на времето за този урок,

че хубавите неща идват неканени.
В точното време и на точното място,

очаквани надълбоко в сърцата ни.

 

Любовта представяла съм си винаги

да надмине представите и мечтите ми.
Това е безкрая, който чувствам в теб –


Песента, която отеква в сърцето ми

Обичам те със тялото и с душата си,

Обичам те така, мое сладко момче!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...