2.06.2014 г., 7:46 ч.  

Безкраят на душата 

  Поезия » Философска
426 0 2

Безкраят на душата

О, тези летни вихри на сърцето!
И този топъл полъх в паметта!
Над мен бушува царствено небето
и ставам като ек сред вечността.

Искрят зеници, изгреви, сияния..
изкъпани през слънчева роса
и превъзмогвам всички разстояния-
били мечти от детски времена.

С назряла жажда кротко пия
от "извора" божествена любов.
И влива се в сърцето ми магия,
и рай, и свобода, и благослов.

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??