2.06.2014 г., 7:46  

Безкраят на душата

601 0 2

Безкраят на душата

О, тези летни вихри на сърцето!
И този топъл полъх в паметта!
Над мен бушува царствено небето
и ставам като ек сред вечността.

Искрят зеници, изгреви, сияния..
изкъпани през слънчева роса
и превъзмогвам всички разстояния-
били мечти от детски времена.

С назряла жажда кротко пия
от "извора" божествена любов.
И влива се в сърцето ми магия,
и рай, и свобода, и благослов.

 

Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...