Jun 2, 2014, 7:46 AM  

Безкраят на душата 

  Poetry » Phylosophy
467 0 2

Безкраят на душата

О, тези летни вихри на сърцето!
И този топъл полъх в паметта!
Над мен бушува царствено небето
и ставам като ек сред вечността.

Искрят зеници, изгреви, сияния..
изкъпани през слънчева роса
и превъзмогвам всички разстояния-
били мечти от детски времена.

С назряла жажда кротко пия
от "извора" божествена любов.
И влива се в сърцето ми магия,
и рай, и свобода, и благослов.

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??