Безкраят на душата

2 июн. 2014 г., 07:46 2014-06-02T09:36:01+03:00

Поэзия » Философская

468 0 2

Безкраят на душата

О, тези летни вихри на сърцето!
И този топъл полъх в паметта!
Над мен бушува царствено небето
и ставам като ек сред вечността.

Искрят зеници, изгреви, сияния..
изкъпани през слънчева роса
и превъзмогвам всички разстояния-
били мечти от детски времена.

С назряла жажда кротко пия
от "извора" божествена любов.
И влива се в сърцето ми магия,
и рай, и свобода, и благослов.

Лъчиста

Автор запретил голосование.

Безкраят на душата

Свързани произведения

Комментарии

Предложения