17.12.2025 г., 19:51

Безкрайна игра

40 0 0

Един часовник отброява

времена, епохи и съдби.

Истории потънали в забрава.

с невидими лица, изчезнали души.

 

Една ръка дописва

в прашните си страници животи,

на неродени и сега умиращи,

на същности избрали своите мигове,

покълнали от нишката измислици.

 

Една вселена преподреждаща галактики

издиша черни дупки без утроба.

Слънца, звезди, планети скитници

пространства сменящи реалности

с безкрайната игра на Бога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...