Dec 17, 2025, 7:51 PM

Безкрайна игра

  Poetry
48 0 0

Един часовник отброява

времена, епохи и съдби.

Истории потънали в забрава.

с невидими лица, изчезнали души.

 

Една ръка дописва

в прашните си страници животи,

на неродени и сега умиращи,

на същности избрали своите мигове,

покълнали от нишката измислици.

 

Една вселена преподреждаща галактики

издиша черни дупки без утроба.

Слънца, звезди, планети скитници

пространства сменящи реалности

с безкрайната игра на Бога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...