Безлетежно
От очите ми светли искри
отлетяха,
и от дланите
онзи мой парещ копнеж,
а летата ми
огненожарки изстинаха.
Вече нямам в сърцето
криле за летеж.
Колко много желаех
и колко много поисках
от безсъници звездни
лазурен триптих,
да ми гали очите,
косите и дланите
с две думи по-цветни
и от най-чудния стих.
Та да мога звездите
за миг да достигам,
щом докоснеш
със устните мойто лице,
и на пръсти повдигната,
щом те целувам,
да отлитам
във мойто си бурно море.
Всички приливи тръгнаха
с отлива
към дълбокото,
тъмно на незнайното време.
Зная колко обичах
и била съм обичана,
но безлетежна тази обич
може би в мене ще спре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
