Безлуние...
Безлуние...
Кой отмъкна Луната
и остави нощта
сиротá в тъмнината
да тъжи в самота!?...
Пътник нейде замръкнал
влачи гръб уморен –
даже Вятърът млъкнал
в тъмнината съвсем...
... А далече, в морето
и самотен моряк,
здраво стиснал въжето
да се взира за бряг!...
Всички фарове в мрака –
злобно, кой угасѝ?...
И коварно моряка
дебнат с гибел скали!...
Похотливи Сирени
ли, но във плен на страстта --
пак с мъже уморени
ще лудуват в нощта?...
А дори и звездите
някак тъжни са днес:
мигат сякаш сърдити –
без душа, без финес!...
Вятър облаци яхнал,
като черни коне
с мълнии ги обяздва
във безлунно небе...
Няма лунни пътеки,
нереални в нощта
с обещани на всеки
фантастични неща...
... Кой да питам: „Къде е
днеска лунният чар?...” --
щом и Господ немее
гузно в своя олтар...
15.07.2017.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
