5.07.2011 г., 19:31 ч.

Безмечтание 

  Поезия » Друга
433 0 3

Когато мечтите
една по една
отлетят -
семенца на глухарче -
разнасяйки
самота
и самодостатъчност,

а голата луковица
в ръка
става на ръбест камък,

това ще е краят
(само за мен).

Светът
продължава.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??