Безмечтание
Когато мечтите
една по една
отлетят -
семенца на глухарче -
разнасяйки
самота
и самодостатъчност,
а голата луковица
в ръка
става на ръбест камък,
това ще е краят
(само за мен).
Светът
продължава.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Когато мечтите
една по една
отлетят -
семенца на глухарче -
разнасяйки
самота
и самодостатъчност,
а голата луковица
в ръка
става на ръбест камък,
това ще е краят
(само за мен).
Светът
продължава.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...