Просто погледи в тихата вечер
се засякоха някaк вглъбени.
Заговориха, без да им пречат
тъй досадните думи смутени.
И си казаха може би колкото
е във всичките книги изписано.
За живота, за тях и за болката,
а пък после си тръгнаха слисани.
Беше среща на някакви чувства,
просто среща във някакъв час.
Бе лишена от всичко изкуствено,
просто истинска среща без глас...