23.11.2016 г., 23:08 ч.

Безмълвно 

  Поезия » Любовна
307 0 5

За кой ли път? Във тъмното 

стоя самотен!

За кой ли път отчаяно се питам.

Дали времето е сбъркало това!?

По-рано да ме пръкне, тука на земята.

Дали подготвен съм? За таз игра!?

Игра на мишка и на котка...

Дали да вярвам на лъжата!?

И искам ли да се усмихвам на тъгата?

Брутално е, че чак боли ме...

Със времето отчаяно се боря сам.

Мошеници, светът е пълен

с мародери които търсят те

в страха.

От него черпят своето спасение.

Но те не знаят... Че ние сме решение.

Защото пазим любовта.

 

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви приятели за топлите коментари!!!!
    Васе,Влади усмихнат и ведър ден ви желая!!!☺☺☺
  • Поздравления и от мен, Ачо! Макар потънал в тъмнина и мрак, поезията ти е силна!!!
  • Какво друго да пазим? Не сме мошеници и слава богу! Поздрав!
  • Благодаря Веси_Еси!!!Ще я пазя !!!☺
  • Пази я, пази я любовта! Поздрави!
Предложения
: ??:??