Безмълвно
За кой ли път? Във тъмното
стоя самотен!
За кой ли път отчаяно се питам.
Дали времето е сбъркало това!?
По-рано да ме пръкне, тука на земята.
Дали подготвен съм? За таз игра!?
Игра на мишка и на котка...
Дали да вярвам на лъжата!?
И искам ли да се усмихвам на тъгата?
Брутално е, че чак боли ме...
Със времето отчаяно се боря сам.
Мошеници, светът е пълен
с мародери които търсят те
в страха.
От него черпят своето спасение.
Но те не знаят... Че ние сме решение.
Защото пазим любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
