Безмълвно
За кой ли път? Във тъмното
стоя самотен!
За кой ли път отчаяно се питам.
Дали времето е сбъркало това!?
По-рано да ме пръкне, тука на земята.
Дали подготвен съм? За таз игра!?
Игра на мишка и на котка...
Дали да вярвам на лъжата!?
И искам ли да се усмихвам на тъгата?
Брутално е, че чак боли ме...
Със времето отчаяно се боря сам.
Мошеници, светът е пълен
с мародери които търсят те
в страха.
От него черпят своето спасение.
Но те не знаят... Че ние сме решение.
Защото пазим любовта.
© Ангел All rights reserved.
