Безмълвно (посветено)
Очаквах те в предградията на живота си.
Последна си. Със сянката на вечността надвисваш
над устните ми молещи забрава.
Над устните с инерцията на мечтите ми проклинащи
несбъдналата се частица слава.
Последна си. Последна и Единствена.
Сега не искам вече друга - закъсняла.
Приех те и през воя вълчи на годините
треперят струните разкъсани на тялото.
Покрий ме с одеялото на спомена.
Седни до миналото ми за миг, като икона.
Да те погледам тихо в сянката на здрача си
и в пламъка на гаснещата свещ да ти прошепна: сбогом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
