Feb 13, 2015, 2:11 PM  

Безмълвно (посветено) 

  Poetry » Love
5.0 (24)
1194 5 26
Очаквах те в предградията на живота си.
Последна си. Със сянката на вечността надвисваш
над устните ми молещи забрава.
Над устните с инерцията на мечтите ми проклинащи
несбъдналата се частица слава.
Последна си. Последна и Единствена.
Сега не искам вече друга - закъсняла.
Приех те и през воя вълчи на годините
треперят струните разкъсани на тялото.
Покрий ме с одеялото на спомена.
Седни до миналото ми за миг, като икона.
Да те погледам тихо в сянката на здрача си ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works

More works »