Безнадеждно
Гледам през прозореца навън,
а през душата ми се процежда
непоносимата, разяждаща тъга,
за това, че съм сама и без надежда.
А есента сега ми се присмива,
че искам лятото да ме прегърне
и отказвам да повярвам, че то
е свършило и няма да се върне.
Едно отронено листо политна
и в полета му аз съзрях
това, в което не исках да вярвам
и изведнъж изпитах страх.
Промяната усетих със сърцето,
тя остави в него своите следи.
Болезнено осъзнало, че няма кой
от настъпващия студ да го спаси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Ненова Всички права запазени
