Безнадеждно
Гледам през прозореца навън,
а през душата ми се процежда
непоносимата, разяждаща тъга,
за това, че съм сама и без надежда.
А есента сега ми се присмива,
че искам лятото да ме прегърне
и отказвам да повярвам, че то
е свършило и няма да се върне.
Едно отронено листо политна
и в полета му аз съзрях
това, в което не исках да вярвам
и изведнъж изпитах страх.
Промяната усетих със сърцето,
тя остави в него своите следи.
Болезнено осъзнало, че няма кой
от настъпващия студ да го спаси.
© Павлина Ненова All rights reserved.
