29.03.2012 г., 20:12

Безнадежност

822 0 4

 

 

Няма я вече надеждата,

като че ли си отиде от мен.

Къде ли е вярата,

че ти ще се върнеш някой ден!

 

Безнадежност чувствам аз,

няма и капка любов.

Сама съм в този час,

безнадежден е моят живот.

 

Безнадежност рисува сърцето,

покрито с тъга и сълзи.

Тъжно и ранено небето

бленува за твоите очи.

 

Безнадежност носи душата,

самотата силно я прегръща.

Единствено и само тъгата,

загубената любов не връща.





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И тъй...остават тия трите: Вяра, Надежда и Любов. Но най-голяма от тях е Любовта!"(Коритяни II 13:13) А на теб толкова неща ти предстоят в живота. Тепърва ще ти се случват, така че горе главата и късмет! Поздрав
  • @Severianin
    Посмейте се на воля, може и на глас, та дано хейтърското настроение отмине. Ако ли не, ще почакаме пролетният дъжд да го отмие...
  • Мирова скръб на прага на детството, безнадеждност на 16 години - всичко това е драматизъм с обратен знак и вместо съчувствие извиква усмивка. Всеки е минал по този път, но това не прави ситуацията по-малко смешна...
  • Момиче, не се отчайвай ... друга любов ще дойде, по-красива!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...