28.12.2009 г., 22:40 ч.

... безостатъчни мисли... 

  Поезия
724 0 24

 
... безостатъчни мисли...


Мислите си мумифицирам.
Които за теб съм написала.
Така е абсолютно сигурно,
че няма да дадат фира.
И не бих те в случайност
издишала.

Миговете заключвам.
Смисъла. Нетрайното.
Поемам дъх, преди оня вик,
който ще избухне като Етна
и ще разпръсне бездумните
тайни.

Заключвам себе си.
С косите на нощта.
Преди да се разпръсна
без остатък.
Боли от светлина.
Гася свещта.
Ще светиш етерично.
И некратко.

Потапям си Душата...
Формалин.
Ще бъде чиста. И по-свята.
И тръгва нощна... все не спи...
С надежда да те срещне...
... по Земята...

© Таня Георгиева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??