... безостатъчни мисли...
894
0
24
... безостатъчни мисли...
Мислите си мумифицирам.
Които за теб съм написала.
Така е абсолютно сигурно,
че няма да дадат фира.
И не бих те в случайност
издишала.
Миговете заключвам.
Смисъла. Нетрайното.
Поемам дъх, преди оня вик,
който ще избухне като Етна
и ще разпръсне бездумните
тайни.
Заключвам себе си.
С косите на нощта.
Преди да се разпръсна
без остатък.
Боли от светлина.
Гася свещта.
Ще светиш етерично.
И некратко.
Потапям си Душата...
Формалин.
Ще бъде чиста. И по-свята.
И тръгва нощна... все не спи...
С надежда да те срещне...
... по Земята...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
