Dec 28, 2009, 10:40 PM

... безостатъчни мисли...

  Poetry
893 0 24

 
... безостатъчни мисли...


Мислите си мумифицирам.
Които за теб съм написала.
Така е абсолютно сигурно,
че няма да дадат фира.
И не бих те в случайност
издишала.

Миговете заключвам.
Смисъла. Нетрайното.
Поемам дъх, преди оня вик,
който ще избухне като Етна
и ще разпръсне бездумните
тайни.

Заключвам себе си.
С косите на нощта.
Преди да се разпръсна
без остатък.
Боли от светлина.
Гася свещта.
Ще светиш етерично.
И некратко.

Потапям си Душата...
Формалин.
Ще бъде чиста. И по-свята.
И тръгва нощна... все не спи...
С надежда да те срещне...
... по Земята...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оригинален стих, много ми хареса!
    Пожелавам щастливо сбъдване!
    ПОЗДРАВИ!
  • за чиста и свята душа, мила Таня...
    светли дни ти пожелавам, най-сърдечно...
    Бъди щастлива!
  • Повелавам ти сбъдване, Таничка!!! Честита, здрава и щастлива Нова Година! Да пребъдеш! Много здраве за теб и близките ти!
    С обич!!!
  • "Миговете заключвам.
    Смисъла. Нетрайното.
    Поемам дъх, преди оня вик,
    който ще избухне като Етна
    и ще разпръсне бездумните
    тайни."

    Изразително и силно, както винаги!
    Честита и красива да ти е 2010, Танче!
    Усмивки!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...