21.10.2018 г., 9:00 ч.

Безплътност 

  Поезия » Свободен стих
587 0 2

Безплътност,

обземаш ме, когато

усещането, че съм жив

изтича през пръстите

и струните в брилянтни звуци,

или от четката на светеща палитра…

 

Забравям тялото си,

като крайна плът,

невидим съм, неразгадан, несъществуващ…

Дори от себе си докрай неопознат,

но дремещ с мислите си,

като адепт в пустиня.

 

 

© Константин Корадов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??