Безплътност,
обземаш ме, когато
усещането, че съм жив
изтича през пръстите
и струните в брилянтни звуци,
или от четката на светеща палитра…
Забравям тялото си,
като крайна плът,
невидим съм, неразгадан, несъществуващ…
Дори от себе си докрай неопознат,
но дремещ с мислите си,
като адепт в пустиня.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up