6.05.2015 г., 21:57 ч.

Безпътица 

  Поезия » Друга
626 0 12

                                        БЕЗПЪТИЦА

                                                                                                                

 

                                                 

                                       Потресена, душата ми днес плаче...

                                       Изсипвам пълно върху равно пак,

                                       от него ме обвива лепкав мрак.

                                       Край мене само болката ми крачи...

                                       Съмнение ме лизва, като пламък

                                       и пусто в празно да налея аз

                                       опитвам се в сгъстяващия мраз.

                                       Затворена съм в омагьосан замък.

                                       Катурна се денят и се разсипа

                                       в краката ми с последна светлина.

                                      Очаквам те, изгрей за мен, луна!

                                       Но облак хвърли върху тебе дрипа.

                                                                   

 

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Безпътицата прокуди, надежда си вземи! Дните изпълни с хубави куплети! Поздрав, Стойне!
  • Тъжна си приятелко и сигурно има за какво!Но винаги си намирала сила да се възродиш от пепелта!Усмивката ще ти помогне!!!До нови мила!!!
  • Отлично познавам това състояние и те разбирам прекрасно!
    Радвам се, че поне в този сайт хората могат да споделят мъката и болката си и да се почувстват разбрани!
    Колкото до стиха, впечатлена съм от майсторството и изразните средства!
    Поздравявам те!
  • Първо съприкосновение с поезията Ви!Очарована съм! БЛАГОДАРЯ! Бъдете БЛАГОСЛОВЕНА!
  • Приятели, благодаря ви, че се отбихте при мен:
    Анастасия - ти си една от редовните ми нови почитатели.Много съм ти
    благодарна от позитивната настройка и разбиране на произведението!
    Владислав - благодаря ти, че надникна в кометарното ми пространство и ти хареса.Благодаря за новия приятел!
    Бойко - стари -приятелю идват и такива времена, когато се сменят службите и предназначенията. Искам да съм искрена - стихотворението
    е писано преди доста години.
    Поздравленията ми към всички вас! Желая ви нови творчески успехи!
  • Стойне, ти си винаги толкова оптимистично настроена!
    Но явно всеки човек понякога изпитва усещането на "безпътица"!
    Харесах стихотворението ти и те поздравявам най-сърдечно!
    Пожелавам ти, не луната, а слънце безоблачно да грее винаги за теб!
  • дано ти не си в това настроение

    толкова оптимизъм има в теб, ако мога нещо да направя, то е мойта съпричастност

    дерзай и ти имаш всичко, което ти трябва да си щастлива

    поздравления за тъжния стих
  • Силно, много силно, с такава поетична образност и висота на сравненията, примерно тук:

    "Изсипвам пълно върху равно пак,
    от него ме обвива лепкав мрак.
    Край мене само болката ми крачи...
    Съмнение ме лизва, като пламък"

    Пред красотата на стиха ти свалям шапка, Стойна!
    Отлично!
    Поздрави от мен.
  • Добър вечер, приятели!
    Георги, благодаря ти за посещението и оптимистичния финал, с който се опита да ме разведриш!
    Младене, винаги си успявал да докоснеш същността на творбата, затова твоите коментари ми са необходими.
    Рени - винаги твоите коментари ми говорят като на близък човек, за което с желание и нетърпение ги чета.
    Благодаря на всички! Желая ви лека нощ!
  • Стойне, и аз така - почувствах те тъжна. Това е първата ти такава творба и ми стана мрачно..Но пък харесах стихотворението и те поздравявам! Топла прегръдка и лека нощ!
    П.П. Имаш поща, Стойне!
  • "Съмнение ме лизва, като пламък...
    Затворена съм в омагьосан замък."

    За първи път звучиш леко разколебано и песимистично, Тони!
    Но пък ти отива този носталгичен лад!

    Хареса ми това твое превъплъщение. Пробужда чувство за съпричастност!
    Заслужава висока оценка.
  • Но ето, вятър луд се появи
    и луната от облака отви...
    Поздрав за хубавия стих.
Предложения
: ??:??