6.05.2015 г., 21:57

Безпътица

841 0 11

                                        БЕЗПЪТИЦА

                                                                                                                

 

                                                 

                                       Потресена, душата ми днес плаче...

                                       Изсипвам пълно върху равно пак,

                                       от него ме обвива лепкав мрак.

                                       Край мене само болката ми крачи...

                                       Съмнение ме лизва, като пламък

                                       и пусто в празно да налея аз

                                       опитвам се в сгъстяващия мраз.

                                       Затворена съм в омагьосан замък.

                                       Катурна се денят и се разсипа

                                       в краката ми с последна светлина.

                                      Очаквам те, изгрей за мен, луна!

                                       Но облак хвърли върху тебе дрипа.

                                                                   

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безпътицата прокуди, надежда си вземи! Дните изпълни с хубави куплети! Поздрав, Стойне!
  • Тъжна си приятелко и сигурно има за какво!Но винаги си намирала сила да се възродиш от пепелта!Усмивката ще ти помогне!!!До нови мила!!!
  • Отлично познавам това състояние и те разбирам прекрасно!
    Радвам се, че поне в този сайт хората могат да споделят мъката и болката си и да се почувстват разбрани!
    Колкото до стиха, впечатлена съм от майсторството и изразните средства!
    Поздравявам те!
  • Първо съприкосновение с поезията Ви!Очарована съм! БЛАГОДАРЯ! Бъдете БЛАГОСЛОВЕНА!
  • Приятели, благодаря ви, че се отбихте при мен:
    Анастасия - ти си една от редовните ми нови почитатели.Много съм ти
    благодарна от позитивната настройка и разбиране на произведението!
    Владислав - благодаря ти, че надникна в кометарното ми пространство и ти хареса.Благодаря за новия приятел!
    Бойко - стари -приятелю идват и такива времена, когато се сменят службите и предназначенията. Искам да съм искрена - стихотворението
    е писано преди доста години.
    Поздравленията ми към всички вас! Желая ви нови творчески успехи!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...