Безпътица
БЕЗПЪТИЦА
Потресена, душата ми днес плаче...
Изсипвам пълно върху равно пак,
от него ме обвива лепкав мрак.
Край мене само болката ми крачи...
Съмнение ме лизва, като пламък
и пусто в празно да налея аз
опитвам се в сгъстяващия мраз.
Затворена съм в омагьосан замък.
Катурна се денят и се разсипа
в краката ми с последна светлина.
Очаквам те, изгрей за мен, луна!
Но облак хвърли върху тебе дрипа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени