6 may 2015, 21:57

Безпътица

  Poesía » Otra
851 0 11

                                        БЕЗПЪТИЦА

                                                                                                                

 

                                                 

                                       Потресена, душата ми днес плаче...

                                       Изсипвам пълно върху равно пак,

                                       от него ме обвива лепкав мрак.

                                       Край мене само болката ми крачи...

                                       Съмнение ме лизва, като пламък

                                       и пусто в празно да налея аз

                                       опитвам се в сгъстяващия мраз.

                                       Затворена съм в омагьосан замък.

                                       Катурна се денят и се разсипа

                                       в краката ми с последна светлина.

                                      Очаквам те, изгрей за мен, луна!

                                       Но облак хвърли върху тебе дрипа.

                                                                   

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безпътицата прокуди, надежда си вземи! Дните изпълни с хубави куплети! Поздрав, Стойне!
  • Тъжна си приятелко и сигурно има за какво!Но винаги си намирала сила да се възродиш от пепелта!Усмивката ще ти помогне!!!До нови мила!!!
  • Отлично познавам това състояние и те разбирам прекрасно!
    Радвам се, че поне в този сайт хората могат да споделят мъката и болката си и да се почувстват разбрани!
    Колкото до стиха, впечатлена съм от майсторството и изразните средства!
    Поздравявам те!
  • Първо съприкосновение с поезията Ви!Очарована съм! БЛАГОДАРЯ! Бъдете БЛАГОСЛОВЕНА!
  • Приятели, благодаря ви, че се отбихте при мен:
    Анастасия - ти си една от редовните ми нови почитатели.Много съм ти
    благодарна от позитивната настройка и разбиране на произведението!
    Владислав - благодаря ти, че надникна в кометарното ми пространство и ти хареса.Благодаря за новия приятел!
    Бойко - стари -приятелю идват и такива времена, когато се сменят службите и предназначенията. Искам да съм искрена - стихотворението
    е писано преди доста години.
    Поздравленията ми към всички вас! Желая ви нови творчески успехи!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...