6 may 2015, 21:57

Безпътица 

  Poesía » Otra
666 0 11

                                        БЕЗПЪТИЦА

                                                                                                                

 

                                                 

                                       Потресена, душата ми днес плаче...

                                       Изсипвам пълно върху равно пак,

                                       от него ме обвива лепкав мрак.

                                       Край мене само болката ми крачи...

                                       Съмнение ме лизва, като пламък

                                       и пусто в празно да налея аз

                                       опитвам се в сгъстяващия мраз.

                                       Затворена съм в омагьосан замък.

                                       Катурна се денят и се разсипа

                                       в краката ми с последна светлина.

                                      Очаквам те, изгрей за мен, луна!

                                       Но облак хвърли върху тебе дрипа.

                                                                   

 

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Безпътицата прокуди, надежда си вземи! Дните изпълни с хубави куплети! Поздрав, Стойне!
  • Тъжна си приятелко и сигурно има за какво!Но винаги си намирала сила да се възродиш от пепелта!Усмивката ще ти помогне!!!До нови мила!!!
  • Отлично познавам това състояние и те разбирам прекрасно!
    Радвам се, че поне в този сайт хората могат да споделят мъката и болката си и да се почувстват разбрани!
    Колкото до стиха, впечатлена съм от майсторството и изразните средства!
    Поздравявам те!
  • Първо съприкосновение с поезията Ви!Очарована съм! БЛАГОДАРЯ! Бъдете БЛАГОСЛОВЕНА!
  • Приятели, благодаря ви, че се отбихте при мен:
    Анастасия - ти си една от редовните ми нови почитатели.Много съм ти
    благодарна от позитивната настройка и разбиране на произведението!
    Владислав - благодаря ти, че надникна в кометарното ми пространство и ти хареса.Благодаря за новия приятел!
    Бойко - стари -приятелю идват и такива времена, когато се сменят службите и предназначенията. Искам да съм искрена - стихотворението
    е писано преди доста години.
    Поздравленията ми към всички вас! Желая ви нови творчески успехи!
  • Стойне, ти си винаги толкова оптимистично настроена!
    Но явно всеки човек понякога изпитва усещането на "безпътица"!
    Харесах стихотворението ти и те поздравявам най-сърдечно!
    Пожелавам ти, не луната, а слънце безоблачно да грее винаги за теб!
  • дано ти не си в това настроение

    толкова оптимизъм има в теб, ако мога нещо да направя, то е мойта съпричастност

    дерзай и ти имаш всичко, което ти трябва да си щастлива

    поздравления за тъжния стих
  • Добър вечер, приятели!
    Георги, благодаря ти за посещението и оптимистичния финал, с който се опита да ме разведриш!
    Младене, винаги си успявал да докоснеш същността на творбата, затова твоите коментари ми са необходими.
    Рени - винаги твоите коментари ми говорят като на близък човек, за което с желание и нетърпение ги чета.
    Благодаря на всички! Желая ви лека нощ!
  • Стойне, и аз така - почувствах те тъжна. Това е първата ти такава творба и ми стана мрачно..Но пък харесах стихотворението и те поздравявам! Топла прегръдка и лека нощ!
    П.П. Имаш поща, Стойне!
  • "Съмнение ме лизва, като пламък...
    Затворена съм в омагьосан замък."

    За първи път звучиш леко разколебано и песимистично, Тони!
    Но пък ти отива този носталгичен лад!

    Хареса ми това твое превъплъщение. Пробужда чувство за съпричастност!
    Заслужава висока оценка.
  • Но ето, вятър луд се появи
    и луната от облака отви...
    Поздрав за хубавия стих.
Propuestas
: ??:??