May 6, 2015, 9:57 PM

Безпътица

  Poetry » Other
846 0 11

                                        БЕЗПЪТИЦА

                                                                                                                

 

                                                 

                                       Потресена, душата ми днес плаче...

                                       Изсипвам пълно върху равно пак,

                                       от него ме обвива лепкав мрак.

                                       Край мене само болката ми крачи...

                                       Съмнение ме лизва, като пламък

                                       и пусто в празно да налея аз

                                       опитвам се в сгъстяващия мраз.

                                       Затворена съм в омагьосан замък.

                                       Катурна се денят и се разсипа

                                       в краката ми с последна светлина.

                                      Очаквам те, изгрей за мен, луна!

                                       Но облак хвърли върху тебе дрипа.

                                                                   

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Безпътицата прокуди, надежда си вземи! Дните изпълни с хубави куплети! Поздрав, Стойне!
  • Тъжна си приятелко и сигурно има за какво!Но винаги си намирала сила да се възродиш от пепелта!Усмивката ще ти помогне!!!До нови мила!!!
  • Отлично познавам това състояние и те разбирам прекрасно!
    Радвам се, че поне в този сайт хората могат да споделят мъката и болката си и да се почувстват разбрани!
    Колкото до стиха, впечатлена съм от майсторството и изразните средства!
    Поздравявам те!
  • Първо съприкосновение с поезията Ви!Очарована съм! БЛАГОДАРЯ! Бъдете БЛАГОСЛОВЕНА!
  • Приятели, благодаря ви, че се отбихте при мен:
    Анастасия - ти си една от редовните ми нови почитатели.Много съм ти
    благодарна от позитивната настройка и разбиране на произведението!
    Владислав - благодаря ти, че надникна в кометарното ми пространство и ти хареса.Благодаря за новия приятел!
    Бойко - стари -приятелю идват и такива времена, когато се сменят службите и предназначенията. Искам да съм искрена - стихотворението
    е писано преди доста години.
    Поздравленията ми към всички вас! Желая ви нови творчески успехи!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...