dunzi

12 резултата

Неизречено

Преди се побираше кротко в гърдите ми,
сега като легна - отдолу ми ръбиш
и някак желязно ме стискаш за гърлото.
Как внезапно порасна така, неконтролируемо?
Сякаш птица в кафез по стените се блъскаш, ...
884

Завинаги

"Завинаги" е кратък миг -
понякога не трае и минута.
Стаената тъга в лиричен стих
поема в пътища трънливи да се лута.
Затуй "завинаги" недей ми обещава ...
837 3

Нищо няма да направя за теб...

Аз няма да скачам за тебе от мостове,
нито звезди от небето да свалям,
няма да гоня светулки във тъмното,
ни планини в своя път ще превалям.
Аз няма за теб цял,нов свят да създам, ...
920

Размисли над чаша кафе

Бледото слънце бавно обагряше хоризонта над притихналите заснежени ели. Утрото се промъкваше безшумно, на пръсти, сякаш се страхуваше да не събуди някого. Само след по-малко от час вече щеше необезпокоявано да се стеле над хребетите и да наблюдава раздвижването на света. Но сега беше още рано. Нощта ...
981 1

Безпътие

В хиляди очи се губя нощем,
всяка сутрин празнота ми носи,
търся отговорите на много още
незададени дори въпроси!
И се лутам в път без пристан, ...
1.1K 2

* * *

Аз исках да повярвам и повярвах,
и пренебрегнах клюки и лъжи.
Щастливи мигове със теб прекарвах,
ала съдбата днес ни раздели.
Хорската завист е чистата истина! ...
848

* * *

Отново сядам да ти пиша,
но може би е късно вече!
Във тебе още любовта ми диша,
а ти си толкова далече!
С надежда чакам всеки звън ...
794

Път

Пред мене е пътят и ето аз тръгвам,
ненужните вещи и чувства захвърлям,
обличам си новите дрехи, от вчера,
и тръгвам натам своя път да намеря.
По гърба си усещам аз поглед да шари, ...
1.1K 1 1

Спомени

И ето, погребах тук спомени
и се връщам при тях всеки ден
със букет от сълзите отронени
и със мъничко късче от мен.
Ще поставя букетчето ново, ...
948 2

... ... ...

Не усещаш ли как между пръстите
се изнизва потокът на времето?
Как в очите ми нещо помръкнало
пак напомня, че всичко е временно?
Все си мисля, че тебе съм търсила ...
1K 3

Един обикновен ден

И днес тя се прибра в самотната си огромна стая, в която сякаш празнотата беше неизменният жител. Включи телевизора и животът потече по старото си утъпкано корито. Сериали, комедии, шоу... Нали това беше животът?! Да. Но тя не осъзнаваше, че това беше друг живот, чужд живот. А нейният?!... Нейният б ...
1.2K 3