Безпътие

12.06.2014 г., 12:21 ч.

Поезия » Друга

814 0 5

Тревожи ме накъсаният сън
сред бялата ми, като призрак, стая...
Студено е.
Един самотен влак навън
лети към свойта празна гара,
където никой никого не чака...
Един семафор...
За сбогом вдигната ръка,
студена като къс желязо.
Студена... като вечерта,
в която неусетно се стопяваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безпътие

Искате да прочетете повече?

Предложения