Arman-lewon (Марин Урумов)
33 63
Jun 12, 2014, 12:21 PM

Безпътие 

  Poetry » Other
751 0 5

Тревожи ме накъсаният сън

сред бялата ми, като призрак, стая...

Студено е.

Един самотен влак навън

лети към свойта празна гара, 

където никой никого не чака...

Един семафор...

За сбогом вдигната ръка,

студена като къс желязо.

Студена... като вечерта,

в която неусетно се стопяваш.

© Марин Урумов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??