12 jun 2014, 12:21

Безпътие 

  Poesía » Otra
685 0 5

Тревожи ме накъсаният сън

сред бялата ми, като призрак, стая...

Студено е.

Един самотен влак навън

лети към свойта празна гара, 

където никой никого не чака...

Един семафор...

За сбогом вдигната ръка,

студена като къс желязо.

Студена... като вечерта,

в която неусетно се стопяваш.

© Марин Урумов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??