Arman-lewon (Марин Урумов)
33 63
12 июн. 2014 г., 12:21

Безпътие 

  Поэзия » Другая
749 0 5

Тревожи ме накъсаният сън

сред бялата ми, като призрак, стая...

Студено е.

Един самотен влак навън

лети към свойта празна гара, 

където никой никого не чака...

Един семафор...

За сбогом вдигната ръка,

студена като къс желязо.

Студена... като вечерта,

в която неусетно се стопяваш.

© Марин Урумов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??