Безпътни души
740
0
1
Искам да видя душата си гола,
в тайнства обвита и звезден разкош,
с теб да достигна до свойта Голгота,
а вятърът с писък да спре в полунощ.
Искам очите ти да ме прочитат,
сълзи горещи да мият греха,
в нозете ни само щурчета да пеят,
а лунният кораб да спре на брега.
Пред нас кръстопътя на кръст е разпънат,
от всички посоки въпроси валят,
и най- безпощадно душите откриват,
без път и посока все ще вървят.
Искам да видя душите безпътни,
как лудо се любят в нощния мрак,
а там по средата на кръстопътя,
как е поникнал див, кървав мак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
