5.09.2008 г., 11:44 ч.

Безразлични 

  Поезия » Любовна
697 0 12

Безразлични

 

Сълзите се търкулнаха

по дланите

на нашето разпънато на кръст

„Обичам те!”.

Горещо трябва

да ковем желязото.

А тук студът

е равен на умиране.

А фалшът във зениците

зловреден е.

И от усмивки криви

просто няма нужда.

Да си го кажем честно –

с теб опротивяхме си.

Обичах те.

А ме усещаш чужда.

Леглото тясно ни е

късно вечер,

изтръпнали от хлад

когато лягаме.

И колкото и да се правим

на сърдечни,

ръце не можем

да вплетем в протягане.

Достатъчна е само

дума за надежда.

А никой днес

не може да я каже.

Недей така,

дори не ме поглеждай.

Защото твърде късно е

със теб да съжаляваме.

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??