Безразлични
Безразлични
Сълзите се търкулнаха
по дланите
на нашето разпънато на кръст
„Обичам те!”.
Горещо трябва
да ковем желязото.
А тук студът
е равен на умиране.
А фалшът във зениците
зловреден е.
И от усмивки криви
просто няма нужда.
Да си го кажем честно –
с теб опротивяхме си.
Обичах те.
А ме усещаш чужда.
Леглото тясно ни е
късно вечер,
изтръпнали от хлад
когато лягаме.
И колкото и да се правим
на сърдечни,
ръце не можем
да вплетем в протягане.
Достатъчна е само
дума за надежда.
А никой днес
не може да я каже.
Недей така,
дори не ме поглеждай.
Защото твърде късно е
със теб да съжаляваме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
