Sep 5, 2008, 11:44 AM

Безразлични 

  Poetry » Love
727 0 12

Безразлични

 

Сълзите се търкулнаха

по дланите

на нашето разпънато на кръст

„Обичам те!”.

Горещо трябва

да ковем желязото.

А тук студът

е равен на умиране.

А фалшът във зениците

зловреден е.

И от усмивки криви

просто няма нужда.

Да си го кажем честно –

с теб опротивяхме си.

Обичах те.

А ме усещаш чужда.

Леглото тясно ни е

късно вечер,

изтръпнали от хлад

когато лягаме.

И колкото и да се правим

на сърдечни,

ръце не можем

да вплетем в протягане.

Достатъчна е само

дума за надежда.

А никой днес

не може да я каже.

Недей така,

дори не ме поглеждай.

Защото твърде късно е

със теб да съжаляваме.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??