Безропотна и дива
През хиляди врати преминах,
но нещо тук ме връща…
Къде и как не спирах,
но щом се спра, страха прегръщам.
Нима си ти това, което в гърлото засяда?
Нима си тази тежест в моите гърди?
И щом веднъж към теб ръка протягам
за тази моя слабост ти не ме вини!!!
Ще бродя тъй безропотна и дива,
обезумяла от толкова сълзи
и щом душата черна стане сива
ще станат сухи моите очи.
Ще мине ден, ще мине седмица, година,
ще висне уморено моята глава
и твоята врата не ще подмина,
макар че глух и този път ще останеш за моите слова!
В предвид това, че често тук се спирам
не ме съди за моите дела.
Напук на болката страхът прикривам
да тръгна пак по своя път сама!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Петкова Всички права запазени