Monny (Симона Гълъбова)
223 764
14.12.2009 г., 12:26 ч.

Безшеметно отронен силует... 

  Поезия » Друга
441 0 4

Ковах болезнени картини цял живот - назаем,

веднъж не ме попитаха дали не ми е тежко...

Парчетата любов - колекция под наем,

а цялата триада - най-голямата ми грешка...


Плетях съдба от спомени закърпени,

заключила и себе си във свойто ръкоделие...

И чувствата неволно се оказаха защипани 

за нечие безплатно, нараняващо веселие...


И стъпките ми сричаха безименно постелята,

в която някой, някога ме бе поканил...

Дори ми бе сервирал и вечерята,

с която дълги дни ме беше мамил...

***

Годините за мен са аматьорки в киното,

танцуващи измислен, но прехвален менует,

роден във болката на нищото...

Един безшеметно отронен силует!


Посоката едва ли някъде е отбелязана,

хартията се свърши, както и мастилото...

Душата ми лежи (в копривата) жестоко смазана,

а нейде там, до нея, плаче счупено кандилото...

 

 

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??