Безшеметно отронен силует...
Ковах болезнени картини цял живот - назаем,
веднъж не ме попитаха дали не ми е тежко...
Парчетата любов - колекция под наем,
а цялата триада - най-голямата ми грешка...
Плетях съдба от спомени закърпени,
заключила и себе си във свойто ръкоделие...
И чувствата неволно се оказаха защипани
за нечие безплатно, нараняващо веселие...
И стъпките ми сричаха безименно постелята,
в която някой, някога ме бе поканил...
Дори ми бе сервирал и вечерята,
с която дълги дни ме беше мамил...
***
Годините за мен са аматьорки в киното,
танцуващи измислен, но прехвален менует,
роден във болката на нищото...
Един безшеметно отронен силует!
Посоката едва ли някъде е отбелязана,
хартията се свърши, както и мастилото...
Душата ми лежи (в копривата) жестоко смазана,
а нейде там, до нея, плаче счупено кандилото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
