29.04.2008 г., 7:46

Безсилие

1.1K 0 6
Безсилна съм да запаля искра
там, където всичко отдавна е опожарено.
Безсилна съм цвете да посадя
там, където всичко отдавна е вкаменено.
Безсилна съм любовта да възкреся
там, където тя никога не е била.


Безумна съм, че още чакам теб
в свойта крепост от илюзии.
Безумна съм, че още търся теб
сред безконечните лъжи.
Безумна съм, че още рисувам теб
в своите мечти.


Уморих се от болката,
с която ме даряваш.
Уморих се от безразличието,
с което ме раняваш.
Уморих се в любовта си
към теб да се вричам.
Уморих се да те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Безсилна съм любовта да възкреся
    там, където тя никога не е била." - да, няма как да се възкреси нещо, което никога не е съществувало, но не можем ли да я "посадим", "родим", "създадем" (макар наистина да измаря). А иначе всичко останало много ми хареса
  • браво- хареса ми
  • Вдъхновено е от неприятни чувства, иначе ми хареса.
  • Благодаря!Груба грешка наистина!
  • Благодаря,но на 3 ред не можах да си открия грешката

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....