Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
4.11.2011 г., 12:07 ч.

Безсилно за бялото 

  Поезия
989 0 30

 

Има бели цветя, има бели души

в този свят, натежал от поезия.

И за тях имам аз и очи, и уши,

за прекрасното нямам амнезия.

 

Но една белота завладя моя свят,

по-прекрасна от всички кокичета,

дъх на сладост от най-непорочния цвят,

лъч от чара на всички момичета.

 

Тя е ромон и смях, тя е песен и звън,

и ръце, към живота протегнати.

Тя е чистото облаче в топлия сън,

в който всички мечти са заченати.

 

Тя застава на пръсти и маха към мен

с тънка лентичка, нежно сатенена,

и ме плисва с възторг – и стоя, поразен,

че е толкова бяла вселената!

 

Моя ангелска, ласкава моя любов,

аз съм твой със сърцето и тялото,

но безсилно е моето търсещо слово

да опише и тебе, и бялото.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??