Безсилно за бялото
Има бели цветя, има бели души
в този свят, натежал от поезия.
И за тях имам аз и очи, и уши,
за прекрасното нямам амнезия.
Но една белота завладя моя свят,
по-прекрасна от всички кокичета,
дъх на сладост от най-непорочния цвят,
лъч от чара на всички момичета.
Тя е ромон и смях, тя е песен и звън,
и ръце, към живота протегнати.
Тя е чистото облаче в топлия сън,
в който всички мечти са заченати.
Тя застава на пръсти и маха към мен
с тънка лентичка, нежно сатенена,
и ме плисва с възторг – и стоя, поразен,
че е толкова бяла вселената!
Моя ангелска, ласкава моя любов,
аз съм твой със сърцето и тялото,
но безсилно е моето търсещо слово
да опише и тебе, и бялото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
