Безсловесни потоци
В теб прониквам...
и дълго телата допрени са,
нагнетени от страст,
от най-дива емоция!
Голи, драскащи котки,
от любов упоени сме!
И заглъхват въздишките
в безсловесни потоци...
Споделен сън докрай!
Миг... и секва дъхът –
с преродената болка,
с оплоденото щастие!
Безтегловен,
отеква тръпен вик!... Тишина...
Само с теб сме в безкрая!
Сетен тласък... безгласни сме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
