May 2, 2012, 11:46 PM

Безсловесни потоци

  Poetry » Love
1K 0 2

В теб прониквам...

       и дълго телата допрени са,

нагнетени от страст,

                   от най-дива емоция!

Голи, драскащи котки,

                 от любов упоени сме!

И заглъхват въздишките

             в безсловесни потоци...

 

Споделен сън докрай!

                    Миг... и секва дъхът –

с преродената болка,

                 с оплоденото щастие!

Безтегловен,

отеква тръпен вик!... Тишина...

Само с теб сме в безкрая!

Сетен тласък... безгласни сме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...