15.08.2008 г., 7:40

Безсмислени разпади

669 0 1
Да те желая, да те искам, да изгарям -
това копнееш ти, нали така?
Като развалена плоча да си те преповтарям,
а ти в мене да стържеш с ръждива игла.

Да се обливам в сълзи и молби,
да се топя, към тебе тичайки
и когато най-зверски ме боли,
към теб да се притискам, гърчейки се.

Да се превърна в сянка, бледо видение,
да стана купчина мимолетни спомени,
да трия от дъската вярното решение
и да го търся безнадеждно в сълзи, по теб отронени.

Бих. Бих ти дала и душата си,
да беше дошъл преди години,
когато цялата раздавах се,
в замяна на срутени комини.

Бих. Но в мен се вкопчиха частиците,
уморени от безсмислени разпади,
обучени от предишни обичания.
И електрон от себе си не дават.

И всички твои намерения
убийствено да ме притежаваш,
като трофей с надписи заличени,
в безкрая мой ще се удавят...


14.08.2008г.
гр. Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • страшно красиво, въздеистващо, изтрадано...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...