Безсмислени разпади
това копнееш ти, нали така?
Като развалена плоча да си те преповтарям,
а ти в мене да стържеш с ръждива игла.
Да се обливам в сълзи и молби,
да се топя, към тебе тичайки
и когато най-зверски ме боли,
към теб да се притискам, гърчейки се.
Да се превърна в сянка, бледо видение,
да стана купчина мимолетни спомени,
да трия от дъската вярното решение
и да го търся безнадеждно в сълзи, по теб отронени.
Бих. Бих ти дала и душата си,
да беше дошъл преди години,
когато цялата раздавах се,
в замяна на срутени комини.
Бих. Но в мен се вкопчиха частиците,
уморени от безсмислени разпади,
обучени от предишни обичания.
И електрон от себе си не дават.
И всички твои намерения
убийствено да ме притежаваш,
като трофей с надписи заличени,
в безкрая мой ще се удавят...
14.08.2008г.
гр. Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени