Безсмислени разпади

Да те желая, да те искам, да изгарям -
това копнееш ти, нали така?
Като развалена плоча да си те преповтарям,
а ти в мене да стържеш с ръждива игла.

Да се обливам в сълзи и молби,
да се топя, към тебе тичайки
и когато най-зверски ме боли,
към теб да се притискам, гърчейки се.

Да се превърна в сянка, бледо видение,
да стана купчина мимолетни спомени,
да трия от дъската вярното решение
и да го търся безнадеждно в сълзи, по теб отронени.

Бих. Бих ти дала и душата си,
да беше дошъл преди години,
когато цялата раздавах се,
в замяна на срутени комини.

Бих. Но в мен се вкопчиха частиците,
уморени от безсмислени разпади,
обучени от предишни обичания.
И електрон от себе си не дават.

И всички твои намерения
убийствено да ме притежаваш,
като трофей с надписи заличени,
в безкрая мой ще се удавят...


14.08.2008г.
гр. Пловдив