10.09.2014 г., 15:19 ч.

Безсмислие 

  Поезия » Философска
587 0 2

Пътувам, страдам и милея,

изгубен вдън земя вървя,

забравил вече как се смее

за светлина и обич аз снова.

 

Без посока, цел и обич,

без изкрица топлина,

на път самотен роб съм,

път на вечната тъга.

 

И без да зная, без да мога,

без да виждам лъч надежда,

продължавам аз напред да ходя,

макар без смисъл да изглежда.

© Димитър Кожухаров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Днес сякаш всички са тъжни...
  • От теб зависи дали ще бъдеш щастлив или нещастен. Тъгата и отчаянието отиват там, където ги поканят.Имаш дарба -отдай се на нея. Посвети живота си на нещо възвишено и ще се преобразиш!
    Сам ще се изненадаш от себе си.Желая ти бодро настроение и успех!
    Сърдечен поздрав!
Предложения
: ??:??