Пътувам, страдам и милея,
изгубен вдън земя вървя,
забравил вече как се смее
за светлина и обич аз снова.
Без посока, цел и обич,
без изкрица топлина,
на път самотен роб съм,
път на вечната тъга.
И без да зная, без да мога,
без да виждам лъч надежда,
продължавам аз напред да ходя,
макар без смисъл да изглежда.
© Димитър Кожухаров All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
