Безсмислие

Poetry » Philosophical

826 0 2

Пътувам, страдам и милея,

изгубен вдън земя вървя,

забравил вече как се смее

за светлина и обич аз снова.

Без посока, цел и обич,

без изкрица топлина,

на път самотен роб съм,

път на вечната тъга.

И без да зная, без да мога,

без да виждам лъч надежда,

продължавам аз напред да ходя,

макар без смисъл да изглежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eia (Росица Танчева)

Днес сякаш всички са тъжни...

2014-09-10T21:45:19+03:00
stoyna (Стойна Димова)

От теб зависи дали ще бъдеш щастлив или нещастен. Тъгата и отчаянието отиват там, където ги поканят.Имаш дарба -отдай се на нея. Посвети живота си на нещо възвишено и ще се преобразиш!
Сам ще се изненадаш от себе си.Желая ти бодро настроение и успех!
Сърдечен поздрав!

2014-09-10T20:41:18+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0