10 сент. 2014 г., 15:19

Безсмислие

825 0 2

Пътувам, страдам и милея,

изгубен вдън земя вървя,

забравил вече как се смее

за светлина и обич аз снова.

 

Без посока, цел и обич,

без изкрица топлина,

на път самотен роб съм,

път на вечната тъга.

 

И без да зная, без да мога,

без да виждам лъч надежда,

продължавам аз напред да ходя,

макар без смисъл да изглежда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Кожухаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Днес сякаш всички са тъжни...
  • От теб зависи дали ще бъдеш щастлив или нещастен. Тъгата и отчаянието отиват там, където ги поканят.Имаш дарба -отдай се на нея. Посвети живота си на нещо възвишено и ще се преобразиш!
    Сам ще се изненадаш от себе си.Желая ти бодро настроение и успех!
    Сърдечен поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...