10 сент. 2014 г., 15:19

Безсмислие 

  Поэзия » Философская
625 0 2
Пътувам, страдам и милея,
изгубен вдън земя вървя,
забравил вече как се смее
за светлина и обич аз снова.
Без посока, цел и обич,
без изкрица топлина,
на път самотен роб съм,
път на вечната тъга.
И без да зная, без да мога,
без да виждам лъч надежда,
продължавам аз напред да ходя,
макар без смисъл да изглежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Кожухаров Все права защищены

Предложения
: ??:??