Поезията не ми е силната страна
както и живота, но ей ме, на!
Ще ви обрисувам днес картина на безсмислие,
което иронично, вярвам че излишно е.
Казват, че който търси винаги намира,
но човек както и да живее накрая винаги умира
Така че чудя се какъв е смисъла тогава
знаейки че смъртта ни неизбежно наближава.
Да кажем, че влюбя се в девойка знатна
и живеем с нея в къща обширна, необятна
имаме деца безчет, харчим си пари навред
но накрая всички ние ще свършим в ковчег.
Да кажем, че имам кариера изключително успешна
и може би цялата идея зад стихотворението ми е грешна
но когато съм на път със смъртта да се срещна
чудя се ще чувствам ли аз горчиво съжаление
за начина по който избрах да изживея това абсурдно приключение.
Не мисля, че стиха ми ще има някаква поука
но честно да си призная хич не ми и пука
защото вече съжалявам че положих аз усилие
да ви обясня значението на думата безсмислие.
© Емил Христев Всички права запазени
- Аууу, какви хубави круши!
След два часа другият се обадил:
- Как не ми падне някоя в устата...
- След още два часа третият:
- Как не ви омръзна да говорите...
Обаче пък обширни необятни мечти имаш "и живеем с нея в къща обширна, необятна" - можеше и по-скромно жилище да е